"Вярвам в единната обща сила на човешкия род,
за да твори добро." - Христо Ботев
Бюджет за 2023г.
Изпълнение на делегиран бюджет за I-то тримесечие на 2023
Изпълнение на делегиран бюджет за II-то тримесечие на 2023
Изпълнение на делегиран бюджет за III-то тримесечие на 2023
Изпълнение на делегиран бюджет за IV-то тримесечие на 2023
Бюджет за 2024г.
изпълнение на делегиран бюджет за I-то тримесечие на 2024год.
изпълнение на делегиран бюджет за II-то тримесечие на 2024год.
изпълнение на делегиран бюджет за III-то тримесечие на 2024год.
Вътрешни правила за планиране, провеждане и възлагане на обществени поръчки
ОБЯВЛЕНИЕ за набиране на предложения за доставка на продуктите по Схема „Училищен плод" и Схема „Училищно мляко" ЗАПОВЕД за определяне на заявител по Схема „Училищен плод" и Схема „Училищно мляко"
"Само онзи, който е свободен, само той може да се нарече човек в пълния смисъл на думата"
в. "Знаме" бр. 23, 27 юли 1875 г.
"Както окото е потребно за светлината, ухото за звукът, а разумът за разбирането и на най-простите истини, така също науката, образованието и развитието са потребни за който и да е народ, за да достигне до известна степен на своето благосъстояние..."
в. "Знаме" бр. 1, 8 декември 1874 г.
"Идеята за свободата е всесилна и любовта към нея сичко може да прави."
в. "Знаме" 22, 13 юли 1875 г.
Големият български поет и революционер Христо Ботев е роден на 25 декември 1847 г. (нов стил - 6 януари 1848 г.) в гр. Калофер в семейството на даскал Ботьо Петков и Иванка Ботева. Първоначално учи в Карлово, а през 1858 г. се премества в Калофер и завършва трикласното Калоферско училище. През 1863г. заминава за Одеса, но е изключен от гимназията и се записва в историко-филологическия факултет на Одеския университет. По-късно работи в училището в бесарабското село Задунаевка. През 1867г. е призован да се завърне в Калофер, за да заеме учителското място на баща си и да помогне на семейството си. В деня на празника на светите братя Кирил и Методий, Ботев произнася бунтовна реч и това е причината да напусне родния си град.
По това време във вестник "Гайда", редактиран от П. Р. Славейков, е публикувано първото стихотворение на Хр. Ботев - "Майце си".
Ботев тръгва за Русия, но остава без средства и се установява в Браила. От октомври 1867 г. работи в Браила като словослагател при Димитър Паничков, където се печата вестник "Дунавска зора". Със свои статии участва във вестниците „Тъпан” и „Дунавска зора” и помага на Л. Каравелов при списването на вестниците „Свобода” и „Независимост”. По-късно Ботев издава и свои вестници: „Дума на българските емигранти”, „Знаме”, „Будилник” и „Нова България”. През 1872 г. е арестуван за конспиративна, революционна дейност и изпратен във Фокшанския затвор, но е освободен вследствие застъпничеството на Левски и Каравелов. Започва работа като печатар при Каравелов, а по късно като сътрудник и редактор на революционния орган. Започва активната му дейност като журналист и под негова редакция започва да излиза новия орган на революционната партия - в. "Знаме". През 1875 г. съвместно със Стефан Стамболов издава стихосбирката "Песни и стихотворения". В Румъния се запознава с Васил Левски. Двамата прекарват една тежка зима в изоставена крайградска мелница. Общуването с Левски изиграва важна роля за личностното израстване на Ботев.След смъртта на Апостола, Христо Ботев се изявява като най-ревностния последовател на неговите революционни идеи и е избран за член на БРЦК. На 20 април избухва Априлското въстание. Ботев заедно с Никола Обретенов и Георги Апостолов разработват план за сформиране на голяма емигрантска чета, която да се включи във въстаническите действия и пристъпват към нейната подготовка. За воевода е определен Христо Ботев. На 16 май 1876г. 200 български емигранти се качват на кораба Радецки и на 17 май заставят капитана Енгленде да спре на българския бряг при Козлодуй. В района на Милин камък се води първото сражение срещу организираните турски потери, като боят продължава през целия ден. Четата се отправя към Врачанския балкан. На 20 май 1876 г. започват нови сражения. Преследвани от башибозуците и редовна турска армия, въстаниците се отбраняват ожесточено. Привечер, когато боят затихва, щабът на четата се събира да обсъди по нататъшните си действия. Тогава Христо Ботев е прострелян смъртоносно. След неговата гибел, четата се разделя на няколко основни групи, които през следващите дни са окончателно разбити. Подвигът на Христо Ботев е епилогът на Априлското въстание.
.